Баща и син

Едно смешно джудженце до един великан тази сутрин съгледах случайно и тез пръстчета детски във голямата длан изведнъж ме разнежиха тайно. Дреболийка, съгряла ме с един квант топлинка, какво имаше толкова в нея – кой родител не води своя син за ръка, та за тях да изпусна тролея? И, зарадван се чудех: – А все пак от какво бе дошло това странно трептене, знам ли, може би някакво по-добро същество, да пониква на старост във мене?

Posted on 16 May, 2012, in Posts. Bookmark the permalink. Leave a comment.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: