Купи, хвърли, купи – 1/5

Тайният тракийски речник – I

Източник:http://sparotok.blog.bg

Заглавието ще озадачи мнозина. Какво ли ще да е тайният тракийски речник? Всъщност няма никаква мистерия, касае се за думи, които или не са споменати от нашите траколози, или не са обяснени правилно. Речникът, който ще бъде представeн дава данни, които не са били достъпни за широката публика до сега. Оформлението е напълно различно, думите са систематизирани по категории. Това позволява да се види по-ясно връзката между българският език и неговият най-древен вариант – тракийския.

 

Първо трябва да бъде обяснено как се изгражда речник на “мъртъв” език. Понякога разполагаме с точен превод на тракийска дума. Хезихий споделя, че тракийската дума за зелка е зелкия, а според Страбон матоас означава мътещ, мътен. От древни надписи могат да се извлекат и други думи без да е даден превод за тях. Едно тракийско посвещение към богинята-майка съдържа фразата МАТAР КУБИЛЕЯ. Знае се, че Кубилея е едно от имената на богинята Кибела, а матар (еквивалент на старобългарската матерь) отговаря на майка.

Етнонимите също дават ценна информация. Споменатите от Плиний морисени живеят до Черно море и от това може да се направи заключение, че тракийската дума за море е море.

 

Начинът на представяне на глосите на “мъртъв” език е много важен. В случай, че учените ни бяха дали кратък списък с най-ясните тракийски думи то и за обикновените хора щеше да стане ясно, че става дума за древно българско наречие. Ето кратък пример:

 

аз- аз

ти-ти

до-до

то-то

он-онъ ( той)

ме –ме ( мене)

вода-вода

бел, бал-бел, бял

кол-кол

коза-коза

кост-кост

бок – бокъ ( хълбок)

баба-баба

дед-дедъ ( дядо)

тате- тате

рад-радъ ( радост)

ведра-ведра ( ясна)

стара-стара

сад-сад ( градина)

хром-хром ( недъгав)

остро-остро

у-у ( във)

рад-радъ (радост)

темен-темен, тъмен

 

Първата колонка е от тракийски думи, а втората български. Коментарът е излишен, нали? Ето затова подобна систематизация никога не е правена.

Иначе нямаше да се вярва на измислиците за “идването” на българите в Европа, нито пък някой щеше да стане жертва на безсрамната лъжа, че траките са изчезнали като народ.

 

Идентичните думи ще бъдат представени отново по-долу в различни категории не с цел да се повиши бройката, а за да се добие по ясна представа за връзката между днешният български и най-старият му вариант. Подробни обяснения за тракийските думи и родствените им от санскрит и други езици ще бъде представена в друг постинг.

 

1. Имена на животни

ава – овца

бебер-бебер ( бобър)

удра – видра

орол-орел

ельен-елен

коза-коза

вол (инт)-вол

вонасос-вонящ ( див бик)

кен-кон

еспа, аспа-кон ( спехъ-бързина)

марка-кон ( мрак-черен кон)

кун-куче

суна-щененъ ( кученце)

екс(ис)-еж

ес-осел (магаре)

корубант-жребен(т)- жребче

зум-зъм (змия)

зер-звер, звяр

заек, заяк-заек

 

2.Растения

дару- дъру (диал.)- дърво

зелеиа-зелие ( зеленчук)

зелкия-зелка

буб-боб

обула-ябълка

берза-бреза

керса-череша

бриза-брица ( вид житно растение)

дрен-дрен, дрян

 

3. Топонимия

дама – дам, домъ (дом)

вес – вьсъ (село)

сел – селище

горд – град

сад-садъ (градина)

дуор, дур – двор

перг-праг

ракул-ракла

полт – плот (ограда)

стене – стена

бара-бара ( малка река)

вер-вир

азеро-езеро

пена-пена, пяна

рит-рид

берг-брег, бряг

земла-земля (земя)

тала-тило ( земя, повърхност)

вода- вода

море-море

тарп-трап ( изкоп)

балта, белте- балта, блато

пале-поле

дебре-дебри

гор, гар –гора ( планина)

друм – дръмъ ( гора)

бурт – брод

калсас-калище

карпа-карпа (скала)

ил-илъ ( кал)

мук- мокрище ( блато)

магура-могила, хълм

мал-молъ (хълм)

катун-катъ, катун ( стан)

 

4.Време

тама-тъма

дин-ден

естр-устро ( утро)

уранио-рано, светло небе

сайма – зима, сняг

 

5. Анатомия

кост-кост

бок- бокъ- хълбок

оста, уста- уста

серд – сърце

глава-глава

ок- око

буза-буза

гуша-гуша

Ревът на ягуара

Едва ли има друг народ на Новия свят, чиято съдба тъй противоречиво ни е вълнувала, както тази на мексиканските ацтеки. Съдба, започваща от ужасяващи масови жертвоприношения на кръвожадни богове, минаваща през красив град, наречен с възхищение от испанците “Венеция на новия свят” и стигаща до всеобща гибел в справедлива, но отчаяна война да запазят отечеството си. Къде е изворът на тяхната сила и смелост?

Ацтеките

Народ – пришълец в мексиканската котловина, ацтеките завземат рано мястото на толтеките там – още през 13-ти век. Век по-късно, на един от островите на петте езера те построяват красивия град, бъдещата си столица, Теночтитлан. Дълго ацтеките са подчинени на съседни племена, но през 15-ти век следва бурен възход. Ацтеките започват да градят империя.

Ацтеките имат император, който ги води в завоеванията им. Те имат и ужасяващ стимул да воюват. За да са милостиви към тях боговете, за да има реколта, боговете искат човешка кръв. Тя се доставя от безкрайните войни и хилядите военнопленници. Войниците, довели най-много военнопленници, биват награждавани.

Висшата класа на ацтеките има право на частна собственост. Това са жреците и аристокрацията. Останалите, граждани и войни, живеят в кланове, като кланът има обща собственост, която се разпределя за ползване между членовете според нуждите. Всеки член на това общество може да се качва нагоре и да слиза надолу в йерархията според приноса му за империята. Най-нисши са работниците. Има и роби, обикновено в такива произвеждат престъпниците. Робът обаче може да бъде освободен при заслуги, а децата на роба се раждат свободни.

Империята на ацтеките обхващала централно Мексико до Тихия океан и Гватемала. В апогея на своето могъщество ацтекският император срещнал непреодолима заплаха: испанските конквистадори и въпреки бойната си слава опитал да живее в мир с тях. Това довело до гибелта на славната му империя.

Как се губи спортно състезание?

Една войнолюбива нация, за която да ловува хора е начин на живот, не може да не спортува. Ацтеките са изобретатели на съвременния баскетбол. Техният спорт (тачтли) обаче бил малко по-различен. Баскетболният кош бил висящ каменен пръстен, а топката – тежка и плътна, от гума. Висок бил и залогът. Печелившият можел да си вземе нещо от собствеността на победения. А победените обичайно ги принасяли в жертва на боговете.

Улама, древна централно- и северноамериканска игра, също била любима на ацтеките. Отново с тежка каучукова топка играчите играят на временен корт, разделен от централна линия и има рисунки. Играта е странна, играе се на отбори, без да могат играчите да си помагат с ръце, крака и глава. Топката се прехвърля в полето на противника, като точка се отбелязва по много начини: ако топката напусне очертанията на корта, ако бъде спряна, преди да мине централната линия, ако бъде пипната с ръка или крак, ако бутнеш съотборник или дори ако забравиш да обявиш точка. Улама била привилегия на господстващото съсловие. Спорна привилегия, защото загубилите играта губели и живота си на олтара на боговете в този ужасяващ волейбол.

Ацтеките обичали и играта Тотолок. Подобна на днешния дартс, играчът трябвало да уцели мишена точно в центъра с замерване. Изключително обичан спорт бил ловът, нерядко и на хора. Ацтеките обичали лова не само като попълване на запаси, но и за удоволствие и поддържане на формата. Уреждали състезания с лък и стрели и съревнования по плуване в езерото Текскоко.

Играта Патоли, макар и не най-добре вписваща се в понятието спорт, също носела за ацтеките спортен характер. Тя вероятно е била нещо близко до съвременното “не се сърди човече”, но била посветена на боговете и участващите в нея приемали големи залози, включително живота си, свободата си или свободата на целите си семейства.

Така, в неспирен хазарт с живота минавал спортът на ацтеките.

Забавление или богослужение?

Ацтеките обичали да се забавляват като съвременните хора. Любимо им било да ходят на пазар, явно “шопинг терапията” не е от днес. Имали и други занимателни забавления обаче. Танците били всеобща култура. Танцът у ацтеките имал едновременно функцията на забавление, богослужение и молитва. Твърди се, че в дните на големи жертвоприношения се разделяли на кръгове по възраст и класи, като броят на танцуващите в някои от кръговете стигал до 5000 човека. Всяка стъпка била култова и трябвало да се повтаря с точност.

Ацтеките имали и забавни танци, за двойки, със семействата си, с които се разтоварват вечер край огъня. Те имали и странни танци, например слънчевият танц, за който ацтеките се качвали на висок кол и намотавали въже около него, после скачали от кола, а въжето бавно ги размотавало, като летящи птици. С този куражлийски танц те умилостивявали бога на слънцето.

Но жертвоприношението и неспирните празници на боговете са в центъра на тяхната вселена. Освен изтръгнатите сърца и побитите на кол глави, включително и на ацтекски воини, ацтеките често изпълнявали ритуал на доброволно кръвопускане. Всички наблюдатели в танца или богослужението се срязвали, най-често зад ушите, за да умилостивят боговете с кръвта си, кръвта на целия ацтекски народ.

Интересни били и жертвоприношенията на кръвожадния им бог – Сипатотек. Те приличали на гладиаторски битки. Пленникът се пускал гол, с едно копие срещу обучен ягуар или орел, символ на ацтекската мощ (ацтеките имали елитни воини-орли и воини-ягуари) и, ако оцелеел, бивал одиран жив в чест на божеството, което сменило кожата си. И всичко това носело разтуха и забавление у ацтекския народ.

Храната

Основната храна на ацтеките е била царевицата. Те не умеели да орат земята и култури с по-сложно отглеждане им били доста трудоемки. Царевицата се смилала на брашно, от което се правели палачинки – тортила. Освен царевицата в тяхното меню масово присъствала и тиквата. Те са любители на малките лютиви чушлета (чили), отглеждали са домати и авокадо. Ацтеките са познавали и боба. От агаве те добивали специфична бира – пулке. Месните си запаси поддържали с лов и отглеждане на домашни птици. За по-богатите се отглеждали мисирки, прасета и дори кучета, считани за особен деликатес.

Както виждаме, диетата на ацтеките не куцала откъм съдържание и разнообразие. Куцало свободното им време – поради липса на технология, през по-голямата част от деня те превивали гръб пред градината. Копаели с пръчки, остри камъни и редица съвсем долнопробни сечива иначе разнообразните си култури.

Войната е умение

В ацтекската армия е интересна специализацията на частите, нехарактерна за другите армии в Америка. Воините-орли били обучени да бягат бързо и дълго, да се прокрадват, да се промъкват, да крадат. Те били очите и ушите на империята, намирали търсената информация и умеели мълниеносно да убиват. Те са нещо като специална част, тайната служба в армията на ацтекската империя.

Воините-ягуари получавали силово обучение и такова по майсторско боравене с оръжие. Техният живот бил безкрайна битка. В центъра на всеки набег те били предназначени да поемат основния удар, да контраатакуват на свой ред и да са основната стабилна бойна единица на армията. Отличилите се воини в битка били подстригвани гола глава с малък стрък коса, оставен отзад. Лицето им било боядисвано в ярки краски, за да се илюстрира тяхната мощ.

Краят на приказката

Дошлият в Мексико Кортес бил приет като белия бог – Кетцалкоатъл . “Богът” буквално взел за заложник император Монтесума и се разпореждал в града като в свой. Въпреки това индианците не му посегнали, докато негов офицер с частта си не изклал над 200 ацтекски благородници. Последвал бунт, в който Монтесума, нападнат от своите, за което се опитал да ги успокои, решил да сложи край на най-голямото преимущество на Кортес и се самоубил, отказвайки да яде въпреки раната си.

През нощта и преследвани отвсякъде испанците побягнали от Теночтитлан. Техните съюзници индианци ги напуснали. Вечерта била дъждовна. Испанците опитали да преминат реката с преносим мост, но се оказали повече, отколкото трябвало и мостът се срутил. В бъркотията, виковете и гръмотевиците не усетили нападението на ацтеките с лодки по реката.

Малцина преживели онази нощ. Според свидетелствата около 400, почти всички ранени. Оцелели, но за да посрещнат още по-страшно утро, защото новият ацтекски император не участвал в преследването. Той изпреварил бегълците и ги чакал с огромна, според някои дори 100 000-на армия в равнината. Изгубени и отчаяни, испанците атакували. Повечето живи били разкъсани от индианската тълпа. Но за невероятен късмет Кортес разпознал водача им, добрал се до него и му отсякъл главата пред очите на всички.

Изглежда в този момент той отново станал бог в очите на индианците. Армията се разпръснала, оцелелите испанци се събрали, техните съюзници отново се присъединили към тях. Испанците организирали нова армия, с която тръгнали към Теночтитлан. Ацтеките отвсякъде се стекли да защитят столицата си. Изплашени от ужасните конници и рицари на испанците, те се прибрали в града и го укрепили. Което било най-голямата им грешка, защото испанците заели позиции, укрепили ги и ацтеките на практика нямало какво да противопоставят на испанските топове.

След три месеца градът паднал. Испанците го сринали до основи, а императора обесили. Така приключва кратката, но вълнуваща приказка на странния и интересен за наблюдение народ от Мексико. Народът, в който живите не познавали загубата, в крайна сметка изгубил живота си в последното си състезание.